„Защото на вас е дадено обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си“
– Деян. 2:39.

Уважаеми съработници,
Скъпи братя и сестри в Господа,
Понякога, увлечени в личните си схващания и служения, е полезно да си припомним заветите на бащите на петдесятната вяра. Името на пионера Уилям Сиймур се свързва с мощното съживление на ул. „Азуса“ № 312 в Лос Анджелис (САЩ) през пролетта на 1906 г. Движим от силата и мъдростта на Св. Дух, този огнен, но смирен проповедник полага фундамента на нашата пневматология (доктрината за Личността и делото на Св. Дух) в съвременния свят.

На първо място, Св. Дух е носител на Божията любов към нас. Той посочва греха, неправдите, себичността, духовното тесногръдие, но прави това с любов. Всяка дума или действие за или от Негово име, но лишени от божествената любов, са само несъвършен опит за имитация. На деня на първата новозаветна Петдесятница ап. Петър обедини чрез представителите на различни племена и разбирания цялото човечество в един обновен Божи народ. Множеството на повярвалите имаше „едно сърце и душа“ (Деян. 4:32).

Св. Дух очаква всички изпълнени с Него доброволно и със смирение да служат в единство. У. Сиймур е бил убеден, че Св. Дух слиза само над онези, които са в пълно „съгласие и с един ум“. Разбира се, Божият Дух посещава и благославя вярващи поединично, но очаква от тях да се включат в своята църква за общо служение, молитва, благовестие и посветен духовен живот. Дванайсетте ученика в Ефес приеха чрез ап. Павел Св. Дух и „говореха други езици и пророкуваха“ за Божията слава (Деян. 19:5-7). Духовните опитности прославят Триединния Бог и утвърждават авторитета на Христовата църква, а не на отделни личности.

Божията любов и пълното единство в Духа постигат чистотата на вътрешния човек и цялата Църква. Докато гордостта, себичността и фанатизмът отблъскват нежния като гълъб Св. Дух, сърдечната чистота е за Него привлекателното гнездо, където Той обитава и вдъхновява вярващите. Както апостолите занесоха по целия свят благата вест за Христос като Спасител и за Св. Дух като Кръстител и Учител, без да създават „Павлови“, „Кифови“ или „Аполосови“ църкви, така Сиймур и мнозина като него служат с пълно себеотрицание и посвещение, като ни дават насърчителен пример за силата на малките и духовното плодоносене на външно незабележимите.

От името на Съюзното ръководство пожелавам благословен и благодатен празник Петдесятница на всички български вярващи в страната и в чужбина!

С братски поздрав в Христос,

п-р Румен Борджиев
Председател на СЕПЦ в България

Пристъпвам към тази тема със смирение, заставайки на позициите на ап. Павел: „Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме…“ (І Кор. 13:9).

В същото време подхождам към този въпрос с твърдост, защото съзнавам, че нямам право да правя никакъв компромис с истините, които са ясно изявени в Свещеното Писание, и нямам право да мълча, когато виждам, че се разпространяват идеи и практики, които не са в съответствие с Божието Слово и с петдесятното учение, в което твърдо вярвам, което поучавам, както е формулирано в Декларацията на вярата на Съюза на Евангелските петдесятни църкви в България и в WAGF Statement of Faith на световното петдесятно движение, към което принадлежим – Световното общение на Асамблеи на Бога (World Assembles Of God Fellowship). Осъзнавайки многото детайли и подробности, които включва всяко едно от дискутираните по-долу учения, разсъжденията в статията покриват само най-съществените и влиятелни техни твърдения и практики, познати както у нас, така и по други места на света.

И преди да започна моето изложение, искам да се обърна към тези читатели – мои братя и сестри, и мои съработници в делото Божие, които имат различно мнение от това, което излагам: Моята цел не е да осъдя когото и да било. Не бих желал този материал да послужи за препирни и спорове. Тук аз излагам това, което твърдо вярвам и поучавам, като в същото време искрено желая да предизвикам себе си и всеки читател с думите на ап. Павел: „Изпитайте себе си дали сте във вярата“ (ІІ Коринтяни 13:5).

Още в ранната църква апостолите предупреждавали служителите и вярващите за опасността от навлизането на различни лъжеучения. Да си припомним думите на ап. Павел към презвитерите от Ефес, с които той се срещнал в Милит:

²⁹ Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; ³⁰ и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си. (Деяния 20:29-30)

Особено силни са неговите предупреждения и наставления в двете послания до Тимотей, които той написал в края на своя живот.

¹ А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла… (І Тимотей 4:1-2)

³ Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти ⁴ и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. (ІІ Тимотей 4:3-4)

Лъжеученията в апостолско време

Първото лъжеучение, за което имаме информация, започнало да се разпространява веднага, след като благовестието достигнало до езичниците. Това било лъжеучението на юдеистите (юдействащите християни). Те проповядвали че не е достатъчно човек само да вярва в Исус Христос, но трябва да спазва и Мойсеевия закон с основен акцент върху церемониалната му част: обрязване на мъжете, спазване на диетата за чисти и нечисти храни, спазване на еврейските празници и свети дни, и т.н. По този въпрос апостолите взели категорично становище на своето събиране, описано в Деяния 15 гл., което някои наричат: Първият апостолски събор. Ап. Павел бил особено активен в борбата срещу учението на юдействащите християни. Това бил основният повод и главната тема в Посланието към галатяните, но той разобличавал тяхното лъжеучение и в други свои послания – например: в Римляни и Колосяни.

Малко по-късно започнало разпространението на лъжеучението на гностицизма, което се основавало на някакво „висше знание“ (гр.: „гносис“), получено чрез откровение – висша истина, която била открита само на малцина. Гностицизмът имал различни разновидности и представлявал една странна смесица между християнски идеи, гръцки философии, езически вярвания и практики. Това лъжеучение било заклеймено от апостолите в: І послание на Йоан, Посланието на Юда и във ІІ послание на Петър (2 гл.). Ап. Павел също е споменал за него в Колосяни и І Тимотей.

Думата „ерес“ е използвана само веднъж в Новия Завет – от ап. Петър:

¹ Но е имало и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, и ще навлекат на себе си бърза погибел. (ІІ Петър 2:1)

В този текст думата „ерес“ е използвана в смисъл на заблуда или различно мнение спрямо Христовото учение, а в конкретния случай – на отричане от Христос. В богословието с термина „ерес“ християнската църква характеризира религиозни учения, отклоняващи се от официалната догма. През 4-ти век бил приет Никео-цариградският символ на вярата, който се счита за основополагащ документ, дефиниращ основните учения на християнската вяра, включително и християнското учение за Бога и за Неговото триединство. Приемането на Никео-цариградския символ на вярата, както и свикването на следващите събори, било породено от необходимостта да се даде сериозен отпор на лъжеученията, които вече се разпространявали по онова време. Например арианството, което се разпространявало в ранната църква, учило, че Бог Син е създаден от Отец и е по-нисш от Него; че Синът (Словото, Логосът) е първото и съвършено създание на Бог Отец. Македонианството отричало божествеността на Святия Дух. А несторианството (монофизитството) проповядвало, че Исус Христос имал две природи: едната – божествена, а другата – човешка. На кръста страдала само човешката Му природа, докато божествената, която е всемогъща, останала незасегната. А Мария е майка само на човешката същност на Исус Христос.

Моята цел не е да описвам ересите от ранната църква досега, за които е достигнала информация до нас – признавам си, че не съм достатъчно компетентен за това. Но целта, която си поставям, е да обърна вниманието на вярващите предимно от петдесятните църкви в страната ни за влиянията на различни съвременни отклонения от класическото петдесятно учение. Но нека най-напред да уточним някои важни понятия, които използвам в настоящата статия:

ЕРЕС – това е лъжеучение, което се отклонява от ортодоксалното християнство, формулирано в Никео-Цариградския символ на вярата.

НЕБИБЛЕЙСКО УЧЕНИЕ – това е учение, което считаме за несъответстващо на Божието Слово от гледна точка на петдесятната доктрина, но не може да бъде обявено за ерес, тъй като формално не влиза в противоречие с Никео-Цариградския символ на вярата.

КРАЙНОСТ (КРАЙНИ ВЯРВАНИЯ И ПРАКТИКИ) – това са различни идеи, вярвания и практики, които на пръв поглед не са в противоречие със Свещеното Писание, но са изведени извън баланса на Божието Слово.

ЕДНА ДРЕВНА ЕРЕС, ПОЯВИЛЯ СЕ И В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ:
Учението „Само Исус“ (Jesus Only)

Една от ранните ереси, която се появила още преди времето на вселенските събори и която има пряко отношение към съвременното петдесятно движение, е савелианството, известно още като модализъм или единобожие. Автор на това лъжеучение е Савелий (Sabellius), който учел че Бог е един Бог, т.е. Бог е една божествена Личност (един ипостас), Който работи и се изявява в три проявления. Ето как е описано савелианството в „Православен речник“:

Савелианство (Sabelianism) – еретическо учение за Лицата на Св. Троица, получило голямо разпространение през III в. Неговият основател Савелий учел, че Бог е едно Същество и се намира в състояние на покой или мълчание. Излизайки от своето мълчание (за да твори и да промисля за света), Бог се явявал в три различни форми (англ. modes, и оттам „модализъм“) – Отец, Син и Дух. В Стария Завет Той се явявал като Отец, даващ на хората закон, в Новия – като спасяващ хората Син, и непрестанно се явява като освещаващ ги Дух. Така, според Савелий, Отец, Син и Дух не са три отделни Лица на Едното Божество, но са само три външни форми, чрез които Божеството се проявява в света.

Савелий (Sabellius) бил отлъчен от църквата още през 220 г. заради еретичните си вярвания и учение.

Съвременното учение „Само Исус“ (Jesus Only), наречено още: модализъм или единобожие, представлява съвременна петдесятна форма на савелианство. То се счита за ерес, тъй като влиза в директно противоречие с фундаменталното учение за триединството на Бога, формулирано в Никео-цариградския символ на вярата.

Това лъжеучение се зародило повторно в зората на петдесятното движение – наскоро след съживлението на Азуса Стрийт от 1906 г. През 1913 г. определени петдесятни служители започнали да задават въпроса: Коя е правилната апостолска формула за кръщаване на повярвалите? Така започнал приятелски дебат за водното кръщение, който постепенно прераснал в яростен спор за естеството на Бога. Ранните петдесятни служители се опитвали да съгласуват думите на Исус Христос във Великото поръчение: „…и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух“ (Матей 28:19) с думите на ап. Петър на Петдесятница: „и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви“ (Деяния 2:38).

Тогава някои от петдесятните служители (R.E.McAlister, Frank Ewart, Glenn A. Cook и Howard A. Goss) изявили претенции за „специално откровение“ от Господа – че Святият Дух е открил на ап. Петър, че името на Отец, на Сина и на Святия Дух е Исус Христос. С други думи, тяхното „откровение“ е, че има само една божествена Личност и тази Личност е Исус Христос, Която в различните времена се изявява като Бог Отец, като Бог Син или като Свети Дух. Така те се противопоставили остро на доктрината за триединството на Бога, твърдейки, че тя има човешки произход.

През 1914 г. било основано движението Асамблеи на Бога (Assemblies Of God), обединяващо основния поток на петдесятни църкви, вярващи и служители, а през 1916 г. била приета тяхната Декларация на основните истини (Statement of Fundamental Truths), в която ясно е било формулирана библейската истина за един Бог, Който съществува в три Лица – Отец, Син и Свети Дух. Тогава 156 служители заедно с техните последователи, които не били съгласни с учението за триединството, а изповядвали учението, наречено на английски Oneness Pentecostalism (на български: Петдесятничество на единството  или на единобожието), напуснали Aсамблеи на Бога и основали други петдесятни движения: United Pentecostal Church International – UPCI (Обединени петдесятни църкви); Pentecostal Assemblies of the World – PAW (Петдесятни асамблеи на света); Apostolic Assemblies of Christ – AAC (Апостолски асамблеи на Христос); Assemblies of the Lord Jesus Christ (Асамблеи на Господ Исус Христос); Bible Way Church of Our Lord Jesus Christ World Wide, Inc. (Църква „Библейски път“ на нашия Господ Исус Христос по целия свят).

Една от най-характерните практики в тези движения е кръщението във вода по формулата: „в името на Исус“ или кръщение „в името на Отца, Сина и Святия Дух, Който е Исус Христос“. Според тяхното учение кръщението (във вода) и то „в името на Исус“ е от съществено значение за спасението на грешника. Според това разбиране ние, които сме кръстени според „тринитарната формула“, т.е. „в името на Отца и Сина, и Святия Дух“ не сме спасени. За да бъдем спасени, трябва да бъдем кръстени повторно според „правилната“ формула: „в името на Исус“.

За съжаление движенията, изповядващи доктрината за единобожието, имат своето влияние и присъствие в нашата страна. Първоначално, след началото на демократичните промени, отделни български пастори и църкви са установили общение с пастори и църкви в САЩ или Западна Европа, изповядващи доктрината за единобожието, а някои български младежи завършили техни библейски училища. Българи, живеещи и работещи в чужбина, също се асоциирали с техни църкви, където са били кръстени повторно „в името на Исус“. Но в последно време в страната ни има и мисионери, изпратени от движения в чужбина, изповядващи това учение, с цел основаване на църкви и на тяхна деноминация.

Моето мнение е, че въпросът за триединството на Бога завинаги ще си остане тайна за нас, докато все още „виждаме нещата неясно, като в огледало“ (І Коринтяни 13:12). Аз твърдо вярвам в учението за триединството на Бога – че има един Бог в три Лица. Според мене подобни спорове и разцепления са причинени от човешкия стремеж да разберем и да опишем Бога и духовните реалности с нашите човешки умове, с понятията от материалния свят, с които мислим, както и от претенциите за „специални откровения“, които „допълват“ или „разясняват“ писаното Божие Слово. Затова бих апелирал да бъдем по-смирени и вместо да спорим, да си признаем, че и ние не всичко знаем и не всичко разбираме.

БОГОСЛОВИЕТО НА ЗАМЕСТВАНЕТО (Replacement Theology)

Богословието на заместването (Replacement Theology), известно още като „суперсесионизъм“, се е зародило още в ранната църква и до днес се изповядва от по-голямата част от световното християнство включително и от значителен брой протестантски движения. Официално то не се счита за ерес, защото не влиза в противоречие с основните вярвания съгласно Никео-цариградския символ на вярата и защото се е утвърдило в християнския свят в течение на вековете. Но ние – петдесятните вярващи, не можем да го приемем и го считаме за небиблейско.

Според богословието на заместването, след като израелският народ е отхвърлил Месията – Исус Христос, като Го е предал на разпятие, и Бог е отхвърлил Израел. Затова днес църквата е духовният Израел,  евреите вече не са Божият избран народ и Бог няма специален план за народа и държавата на Израел.

Поддръжниците на това учение се позовават на библейски текстове, като например думите на Исус в Притчата за лозето и злите земеделци, в края на която Той казва:

⁴³ Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му. (Матей 21:43)

Богословието на заместването е основата на християнския антисемитизъм, заради който евреите в Европа са били жестоко гонени през вековете, а и самият Хитлер оправдавал своята политика спрямо тях с лютеранската доктрина по този въпрос.

Богословието на заместването има пряка връзка и с есхатологията (учението за последното време). Тъй като според това учение църквата е новият Израел и всички пророчества, дадени за народа и държавата Израел, ще се изпълнят с църквата, а това означава, че църквата ще бъде на земята през последната 70-та Даниилова седмица и ще премине изцяло през периода на финалния Божий съд над греховното човечество, наречен „Скръбта“ или „Голямата скръб“. Поддръжниците на това учение не вярват в Грабването на църквата.

Съгласно богословието на заместването събитията с Израел от 1948 г. насам нямат пророческо значение и не са белег за скорошното идване на Исус Христос. Поддръжниците на това учение официално приемат формулировката на Никео-Цариградския символ на вярата относно бъдещото „възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“, но не вярват, че живеем в последно време и че Второто Христово пришествие е много скоро.

За съжаление както в световен мащаб, така и в България има не малък брой църкви и деноминации, изповядващи богословието на заместването.

РЕФОРМАТОРСКОТО БОГОСЛОВИЕ, наречено още: „Калвинизъм“

Калвинизмът – така, както разбираме днес това понятие, представлява система от богословски възгледи, които са част от Реформираното богословие.

Жан Калвин (1509-1564 г.) е виден богослов-реформатор, последовател на Улрих Цвингли. Той е бил силно повлиян от идеите на блажени Августин още от 4-5 в. А „Едно от най-важните учения на Августин е учението му за поквареността на човешката природа и необходимостта от Божията благодат и милост за спасението на човека.“ Августин развил своето учение в трактатите си срещу друго крайно учение – това на Пелагий , което било осъдено като ерес.

Жан Калвин приел крайните идеи на блажени Августин. Според него всеки човек е толкова покварен от греха, че никога не може да направи свободен избор за вяра и следване на Христос. Затова само, ако човек е избран от Бога и предопределен за спасение, може да бъде спасен благодарение на Божията неустоима благодат.

На тази крайност в учението на Жан Калвин, приета от Холандската реформирана църква, се противопоставил холандския богослов Яков Арминий (1559 – 1609). В своя труд „Заявени мнения“ Яков Арминий критикувал идеите на Калвин, като обявил, че „тази доктрина е враждебна на Божията природа и особено на … Неговата мъдрост, справедливост и доброта…“

През 1618-1619 г. (след смъртта на Яков Арминий) се е състоял Синодът в Дорт, който категорично отхвърлил критиката на Яков Арминий и потвърдил приетото вече богословие на Жан Калвин, формулирано в каноните от Дорт.

ПЕТТЕ ОСНОВНИ УЧЕНИЯ НА КАЛВИНИЗМА, потвърдени от Синода в Дорт в отговор на критиката на Яков Арминий

Основните учения на Калвинизма са добили популярност под името „TULIP доктрина“ (tulip – англ.: лале – акроним от първите букви на петте основни доктрини). Те са, както следва:

1. TOTAL DEPRAVITY – ВСЕОБЩА ПОКВАРЕНОСТ: Човекът до такава степен е покварен от греха, че не може да направи нищо за своето спасение – дори и не може самостоятелно да избере дали да приеме или да отхвърли Исус Христос.
   Критиката на Яков Арминий: Всеки човек носи в себе си първородния грях и не може да направи нищо за своето спасение. Но колкото и да е покварена човешката природа, благодарение на Божията благодат, човек може да направи своя избор относно вярата си в Христос и да сътрудничи на Божията благодат в изработването на спасението.
2. UNCONDITIONAL ELECTION – БЕЗУСЛОВЕН ИЗБОР: Божието благоволение към човека е напълно незаслужено и е изцяло поради Неговия суверенен избор, който не зависи от нищо и от никого, т.е. грешният човек няма възможност и право на собствен избор по отношение на своето спасение.
   Критиката на Яков Арминий: Съществува божествено предопределение, но то не е авторитарно и несправедливо, а е основано на божественото предузнание. Божието предузнание предшества Божието предопределение, т.е. Бог още преди създанието на света е предузнал кой как ще реагира на спасителното благовестие и въз основа на това е предупределил избраните за спасените.
3. LIMITED ATONMENT – ОГРАНИЧЕНО ИЗКУПЛЕНИЕ: Изкупителната жертва на Исус Христос не е предназначена за всички хора, а само за тези, които са били избрани и предопределени за спасение.
   Критиката на Яков Арминий: Изкупителното дело на Исус Христос не е предназначено за определен избран кръг от хора, а е предназначено за цялото човечество. Но спасението става ефективно само, когато се приеме чрез вяра от човека-грешник.
4. IRRESISTIBLE GRACE – НЕУСТОИМА БЛАГОДАТ: Никой не може да се противопостави на Божията спасителна благодат. Човекът, който е избран от Бога за спасение, не може да не я приеме и не може съзнателно да съгрешава, тъй като Божията благодат няма да му позволи това.
   Критиката на Яков Арминий: Божията благодат не е неустоима. С приемането на благодатта човек не се превръща в машина, движена от Бога, а в същество с възстановен Божий образ и подобие, което може да избира и което носи отговорност за своите избори. И след повярването си човекът изцяло зависи от благодатта, но и действието на благодатта зависи от неговото сътрудничество. Вследствие на заблуда, продължаващ грях и непокорство дадената благодат може да бъде изгубена.
5. PERSEVERANCE OF THE SAINTS – ОПАЗВАНЕТО НА СВЕТИИТЕ: Не е възможно спасението да бъде изгубено (Йоан 10:27-28). Сигурността на вярващите се състои във факта, че са избрани от вечността по силата на Божия безусловен избор и са дарени с благодат, която ще ги опази от отпадане. Тази доктрина е позната още под името: Once Saved, Always Saved – Веднъж спасен, завинаги спасен.
   Критиката на Яков Арминий: В Свещеното Писание има много на брой текстове, които показват и предупреждават, че е напълно възможно вярващи, които са били спасени чрез Божията благодат, да се върнат назад и да отпаднат.

В своите корени петдесятното учение е арминианско – то е възникнало от Движението на светостта, състоящо се от последователите на Джон Уесли, който изповядвал и проповядвал арминианското богословие. Но не само поради историческите ни корени, но преди всичко поради библейските основания ние, петдесятните вярващи, не можем да приемем калвинистичното богословие. В България то се споделя предимно от част от баптистките и от конгрешанските пастори и църкви. Но в последните десетилетия влиянието на калвинизма се прокарва в някои петдесятно-харизматични църкви главно поради връзките със служители и църкви от чужбина.

Моето мнение е, че и тези богословски различия са причинени от нашето човешко старание да разберем и да опишем ума на Бога, тайните на Неговото предузнание, избор и предопределение, Неговата невероятна благодат и начините, по които Той работи.

Тези, които споделят калвинизма, прекалено много наблягат на Божия суверенен избор и предопределение, както и на Неговата благодат, която съгласно това учение е неустоима. Тези вярващи не приемат свободния избор на човека и отговорността на вярващия в неговото следване на Христос. Много вярващи, споделящи богословието на кавлинизма, са объркани относно увереността на спасението си и относно необходимостта от благовестието.

Проблемът пък при нас, които споделяме арминианството, е, че прекалено много наблягаме на човешката отговорност, решения и усилия. Поради тази причина има голяма опасност ние – петдесятните вярващи, да изпаднем в легализъм и, наблягайки на нашата отговорност и на нашите човешки усилия, да се окажем вързани в оковите на чувството за вина и недостатъчност, поради което също да изгубим увереността си в спасението.

И така, както крайният калвинизъм, така и крайното арминианство водят до несигурност в нашето спасение. Ние, които споделяме арменианския възглед за спасението, се нуждаем да подхранваме повече вярата си и повече да проповядваме за Божията благодат, като изграждаме в себе си и у вярващите една здравословна и библейски основана увереност в спасението.

УЧЕНИЕТО ЗА ХИПЕРБЛАГОДАТТА

Учението за хиперблагодатта (hypergrace) е изградено върху Реформаторското богословие (калвинизма), но е отишло до особено опасна крайност. То се появи в България (по моя информация) още през 90-те години на миналия век. По-късно в страната ни започнаха дейност мисионери от южнокорейската Мисия „Блага вест“ (Good News Mission), които (по моя информация) усилено се стремят да осъществяват контакти с църкви от нашето движение и да ги привлекат към тяхната мисионерска дейност.

В последно време в страната ни много се засили влиянието на пастор Джоусеф Принс (Сингапур), който има вече не малък брой последователи. Неговото учение представлява една смесица от учението на вярата и други идеи, типични за харизматичните движения, съчетано с крайния калвинизъм, прераснал в учението за хиперблагодатта.

Учението за хиперблагодатта се появява в отговор на друга опасна крайност в евангелското християнство – легализма, който извежда на преден план човешките усилия за спечелване на Божието благоволение чрез дела и за усъвършенстване на вярващите чрез спазване на правила и наредби, отнасящи се за личния им живот или за църквата. Но както едната крайност, така и другата са еднакво опасни и ни отклоняват от пълнотата в Христос.

Положителната страна в учението за хиперблагодатта се състои наблягането на действието на Божията благодат във всеки, който е спасен, и в особеното ударение, което се поставя, в нашата духовна позиция и идентичност в Исус Христос. Опасността обаче е, че истината за нашата идентичност в Исус Христос се издига до крайност, като я представя половинчато и едностранчиво, като се набляга на силата на изкупителното дело на Исус Христос, но се пренебрегва необходимостта от нашето съучастие с Божията благодат и нашата отговорност в процеса на освещението. И макар че официално не се толерира живота в грях, всъщност се отхвърлят основни библейски истини и практики, свързани със справянето с греха, като: изобличението на Святия Дух спрямо вярващия, който е съгрешил, покаянието, изповедта и съпротивата „до кръв в борбата … против греха“ (Евр. 12:4).

Най-важни опасности от учението за хиперблагодатта във варианта, проповядван от Джоусеф Принс:

1. Отхвърля се безусловния авторитет и целостта на Божието Слово. Според това учение всичко, което е записано в Свещеното Писание ПРЕДИ КРЪСТА НА ХРИСТОС, не се отнася за нас – то е било валидно под Стария Завет, а ние живеем вече под Нов Завет, сключен чрез проливането на Христовата кръв на кръста. Това включва например целия Стар Завет включително и Десетте заповеди, които могат само да ни вменяват съзнание за грях и да ни депресират. Също така Проповедта на планината и всички поучения на Исус Христос ПРЕДИ КРЪСТА не се отнасят за нас. Това се отнася и за Господната молитва, в която се казва: „и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници“ (Мат. 6:12).
2. В момента на нашето новорождение, Бог опрощава всички наши грехове – минали, настоящи и бъдещи. Ние имаме нова идентичност в Исус Христос, което означава, че ние вече сме праведни пред Бога и никакъв грях не може да ни изведе от това състояние, т.е. Бог повече не ни вменява никакъв грях. Ако съгрешим, нашият грях е простен в аванс. Затова след първоначалното си обръщение към Бога не е необходимо да изповядваме повече свои грехове и да се покайваме. Ако изповядваме греховете си, това е израз на неверие и неприемане на нашата праведност, която имаме в Исус Христос. Святият Дух никога НЕ изобличава повярвалия за извършени грехове – това върши обременената ни съвест. Святият Дух винаги свидетелства в нас, за да ни увери в нашата праведност в Исус Христос.
   Според мене това е най-опасният елемент от учението за хиперблагодатта, което притъпява бдителността на вярващите срещу греха, изключвайки необходимостта от възстановяване на общението ни с Бога чрез покаянието.
3. Безусловна сигурност в нашето спасение – всеки, който е новороден, категорично ще наследи вечното спасение и няма опасност да го изгуби. Според последователите на учението за хиберблагодатта ние – служителите от традиционните църкви, плашим вярващите, когато проповядваме, че трябва да бъдем бдителни и готови във всеки момент – било да се срещнем с Христос при физическата смърт, било за Грабването на църквата. Според тях няма никаква опасност новородени вярващи да се окажат неготови в момента на смъртта или Грабването на църквата.
4. Няма такова нещо, като недостойно участие в Господната вечеря. „Недостойното участие“, за което пише ап. Павел, се отнася за невярващите, а не за спасените, защото всички спасени вече сме достойни. Също така Джоузеф Принс насърчава вярващите да си правят и да взимат Господна вечеря самостоятелно по домовете си.

УЧЕНИЕТО НА ВЯРАТА (Faith Teaching) и движението „СЛОВО НА ВЯРА“ (Word Of Faith Movement)

Учението на вярата възникнало през 60-те години на 20 в., като основен идеолог и учител е Кенет Хегин  (1917-2003), който приел идеите на Е. У. Кениън (Essek William Kenyon – 1867–1948). Самият Кенет Хегин бил изцелен през 1934 г. от пълна парализа чрез личната си вяра съгласно Марк 11:23-24.

²³ Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.
²⁴ Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. (Марк 11:23-24)

Първоначално той пастирувал малки баптистки църкви и църкви на Асамблеи на Бога. След това като евангелизатор се свързал със съживителното по онова време движение „Гласът на изцеление“ (Voice of Healing Revival), в което служел заедно със служители като А. Алън, Орал Робертс, Гордън Линдзи и Т.Л. Осборн.

Да си припомним, че още в самото си начало петдесятното движение стъпило върху четири основни доктрини:

1. Исус Христос – Спасител
2. Исус Христос – Изцелител
3. Исус Христос – Кръщаващ в Святия Дух
4. Исус Христос – идващ скоро Цар

Но в течение на десетилетията истината за божественото изцеление започнала да заглъхва. Съживителните евангелизационни и изцелителни събрания в големи шатри на служители от съживителното движение „Гласът на изцеление“ отново събудили вярващите за истината за божественото изцеление, но чрез специално призованите от Бога евангелизатори, практикуващи духовните дарби. Въпреки някои крайни твърдения учението на вярата в своя начален етап довело до възстановяването на истината, че божественото изцеление е достъпно за всеки повярвал чрез лична молитва и вяра.

С течение на годините учението на Кенет Хегин било прието от различни харизматични служители, които го разпространявали и доразвивали. Така възникнало движението, познато под името: „Слово на вяра“ (“Word of Faith).

По-нататък за съжаление движението „Слово на вяра“ развило и някои крайни идеи и доктрини, които излизат извън баланса на Божието Слово.

Относно божественото изцеление

В течение на времето учението на вярата достигнало до крайната идея, че божественото изцеление винаги ни принадлежи и е абсолютно гарантирано за всеки вярващ, а ние го усвояваме чрез правилна вяра, която се изявява чрез правилна изповед.

Ще поясня тази идея със следната илюстрация: Божественото изцеление, а също и останалите благословения са ни дадени вече от Бог и са винаги на наше разположение – като депозирана сума в нашата банкова сметка, като дебитната карта е в нашите ръце. От нас се очаква само да отидем и чрез правилната вяра и правилната изповед да си „изтеглим“, т.е. да усвоим това, което вече ни принадлежи и е депозирано в нашата сметка. Това означава, че божественото изцеление и другите благословения не зависят вече от Бога – защото Той вече ни ги е дал, а зависят изцяло и единствено от нас – от нашата правилна вяра и изповед.

Това води и до следното заключение: Тъй като божественото изцеление ни принадлежи, ако някой болен не бъде изцелен, това означава, че или няма вяра, или има някаква друга духовна пречка – например налице е грях в неговия живот.

Аз вярвам в божественото изцеление, вярвам, че в изкупителното Си дело Исус Христос е понесъл рани за нашето изцеление. Но също така вярвам и в Божията суверенна и върховна воля. Вярвам, че докато сме на тази земя, Бог изцелява, но изцелението не е задължително гарантирано и не зависи само и единствено от нас, а продължава да зависи от Бога. Разбира се, много често пречките за изцеление са в самите нас. Затова се нуждаем да изпитваме себе си, да постоянстваме в усърдна молитва и във вяра, като оставим резултата в Неговата ръка.

Учението: „Изповядвай и притежавай“ (Confess And Possess)

В учението „Изповядвай и притежавай“ се издига ролята на думите и изповедта на вярващите, като им се предава по-голяма стойност и дори творческа сила. Затова вярващите, приели това учение, когато се молят, вместо да изказват своите прошения към Бога, те  изповядват, прокламират, извикват в съществуване това, което не съществува и т.н.

Аз също вярвам, че думите и изповедите, които изричаме, имат значение, но нашите думи нямат творческа сила, каквато имат думите, изречени от Бога – освен в специални случаи, когато действат духовните дарби. Нашите думи са израз на това, което е в сърцето ни – било вяра или неверие спрямо Бога, било милост и любов или непростителност, огорчение, осъждение и омраза спрямо хората. Когато се молим усърдно, когато сърцата ни са пълни с доверие в Бога и когато изразяваме това с нашата изповед, Бог работи, изцелява и благославя, зачитайки нашата молитва и нашата вяра.

Учението за властта на вярващите

Учението за властта на вярващите – това е библейска истина, която е основана на нашата идентичност в Исус Христос. Аз също вярвам, че ние, вярващите, след нашето спасение имаме нова духовна позиция и нова идентичност – ние сме в небесни места в Исус Христос. Така ние – вярващите и църквата, сме в по-висша духовна позиция от силите на тъмнината и имаме власт „над цялата сила на врага“ (Лука 10:19; Еф. 1:20-23).

Но също така вярвам, че ние можем да упражняваме властта си „над цялата сила на врага“ само според Божията воля, цел и намерение – според Божието водителство и упълномощаване, а не според нашите собствени желания и хрумвания. И най-вече ние можем да упражняваме нашата власт в Исус Христос, като използваме Божието всеоръжие по начина, указан от ап. Павел:

¹⁸ като се молите в Духа по всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии… (Еф. 6:18)

В учението на вярата тази истина е изведена до крайност – че всеки вярващ перманентно притежава власт, която може да упражнява постоянно и по свое усмотрение. Така възникват практиките вярващите, които ни са добре познати – когато с лека ръка вярващите връзват дявола, гонят демони, събарят крепости, изповядват, заповядват; а преди няколко години връзваха духа на Ковид и т.н.

Учението за просперитета

Учението за просперитета е може би едно от най-крайните отклонение от библейския баланс и груба форма на его-християнството. Според учението за просперитета на кръста Исус Христос понесъл нашите грехове, нашите болести и нашето проклятие, което включва и проклятието на бедността. Затова Божията воля за нас, вярващите, е да бъдем здрави, проспериращи и богати.

Но тъй като от Божия страна всичко необходимо за нашето здраве и просперитет вече е направено, сега всичко зависи от нас – от нашата вяра, от нашата изповед и от финансовите „семена“, които трябва да „сеем“. Учението за просперитета под духовна форма подхранва сребролюбието, което в Божието Слово е заклеймено като идолопоклонство (Ефесяни 5:5), но също така създава условия за злоупотреба от страна на някои служители, които настояват вярващите да „сеят финансови семена“, за да „пожънат жътва“ от Божиите благословения.

Явно е, че и в ранната църква е имало проблеми с подобни идеи, защото Божието Слово ни съветва:

⁵ Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате… (Евр. 13:5)

⁹ А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. ¹⁰ Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби. ¹¹ Но ти, Божий човече, бягай от тези неща… (І Тим. 6:9-11)

Учението за „малките богове“ (Little gods Doctrine)

Едно сериозно богословско отклонение в движението „Слово на вяра“ е учението за „малките богове“ (Little gods Doctrine). Според това учение ние, вярващите, сме „малки богове“ – богове с малко „б“. Основанието за това твърдение са думите в Псалом 86:2, които са цитирани от Исус Христос:

³⁴ Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: „Аз казах, богове сте вие“? (Йоан 10:34)

Съгласно учението на „малките богове“ ние – вярващите, притежаваме власт и нашите думи имат творческа сила точно като Божиите думи. Затова ние, вярващите, можем да създаваме реалности с нашите думи, т.е. с нашите изповеди, с нашите заповеди, с нашето прокламиране, като изговаряме нещата, които не съществуват и ги извикваме в действително съществуване.

Но начинът, по който се разбират Исусовите думи от Йоан 10:34 от учителите на „Слово на вяра“, влиза в противоречие с думите на ап. Павел:

⁵ Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята (както има много богове и много господари), ⁶ то за нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние предназначени за Него, и един Господ – Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него. (1 Коринтяни 8:5-6)

Учението за духовната смърт на Исус Христос (Jesus Died Spiritually)

Друго сериозно богословско отклонение е учението за духовната смърт на Исус Христос (Jesus Died Spiritually – JDS). Кенет Хегин е заимствал това учение от Е. У. Кениън (E. W. Kenyon – 1867–1948).

Съгласно това учение по време на Неговите изкупителни страдания, след като Бог възложил на Исус Христос греховете на целия свят, Той бил отделен от Бога (спомнете си Неговия вик: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ – Матей 27:46), което означава, че Той изпаднал в състояние на „духовна смърт“. Затова след физическата Си смърт Той бил изпратен в ада и оставен под властта на Сатана. Но на третия ден Бог най-напред Го „новородил“ (Деяния 13:33), като възстановил общението Си с Него, и след това Го възкресил от мъртвите.

Основният фокус в учението на вярата и особено неговата най-крайна форма – учението за просперитета, е как ние да усвояваме това, което вече ни принадлежи в Исус Христос, а не как ние да се посвещаваме да служим на Бога, на неговите планове и цели. Затова сред последователите на учението на вярата не се говори или много рядко се споменава за страдания, за отричане от себе си, за кръста, който ние, вярващите, сме призовани да носим, за да следваме Христос. Аз окачествявам това като его-християнство.

Най-популярни представители на движението „Слово на вяра“ са: Кенет Хегин (водач, поставил началото на това движение); Кенет Копланд; Джеси Дуплантис; Крефло Долар, Пол и Жан Крауч – основателите и собственици на християнската телевизия TBN, Бени Хин (за когото се твърди, че се покаял и отказал от тези идеи) и други.

В края на своя живот Кенет Хегин е написал книгата: “The Midas Touch: A balanced approach to Biblical prosperity” („Докосването на Мидас: Балансиран поглед до библейския просперитет“), с която той изобличава своите последователи за опасните крайности в учението за просперитета, до които са достигнали, поради които са довели много хора до съблазън и похулване на Божието име.

БОГОСЛОВИЕТО НА ДОМИНИРАНЕТО (Dominion Theology) или учението „ЦАРСТВОТО СЕГА“ (Kingdom Now)

И в областта на есхатологията (учението за последното време) има различни доктрини и богословски течения, някои от които имат влияние и в България. В случая не става въпрос за различните вярвания относно Грабването на църквата или други второстепенни въпроси и богословски мнения.

Ние – петдесятните вярващи, вярваме във Второто пришествие на Исус Христос ПРЕДИ милениума (хилядагодишното царство). Ние вярваме, че Исус Христос ще дойде втори път на земята, ЗА ДА установи Своето царство на земята (Откровение 20:3-6). Това е т.нар. премилениален възглед (преди милениума).

Но има и други възгледи, популярни в християнския свят – например:

Амилениален възглед, според който няма да има в буквалния смисъл царуване на Исус Христос на земята – всички пророчества за Христовото царуване на земята са символични и днес Исус Христос вече царува на земята чрез църквата.

Постмилениален възглед, според който Второто пришествие на Исус Христос ще бъде СЛЕД като бъдат изпълнени пророчествата за Христовото царуване ЧРЕЗ църквата. Изразът „хиляда години“ (милениум – Откровение 20:3-6) не означават буквално 1000 години, а означават дълъг период от време. Привържениците на постмилениализма, вярват, че този свят ще става все по-добър и по-добър … като целият свят накрая ще бъде „християнизиран“, а Христос ще се върне втори път, след като се случи това. Това учение се нарича „оптимистична есхатология“.

Има две световни движения, стъпили върху основата на постмилениализма и оптимистичната есхатология, които имат влияние в нашата страна.

1. Движението на РЕКОНСТРУКЦИОНИЗМА

Движението на реконструкционизма е възприело:

1. Калвинистичната сотериология (калвинистичното учението за спасението съгласно Реформираното богословие);
2. Доктрината за теономията, съгласно която всички народи трябва да приемат Божиите закони, дадени на Израел, като свои национални граждански закони,
3. както и Доктрината за оптимистичната есхатология (постмилениализма), съгласно която чрез влиянието на вярващите в обществото светът ще се християнизира, ние, вярващите, ще придобием контрол над целия обществено-политически живот и чак тогава – когато установим напълно Христовото управление на земята, Исус Христос ще дойде втори път, за да седне на Своя престол и да царува.

В България Движението на реконструкционизма започна да се разпространява още през 90-те години на миналия век. Бяха издадени и разпространени доста книги от различни християнски издателства, пропагандиращи тези идеи.

2. НОВА АПОСТОЛСКА РЕФОРМАЦИЯ (НАР)
New Apostolic Reformation (NAR)

Новата апостолска реформация е популярно световно харизматично движение, което обединява предимно много ревностни вярващи и служители, копнеещи за повече от Бога и стремящи се към свръхестествените проявления на Святия Дух. Влиянието на идеите, проповядвано от идеолозите на НАР, нараства твърде бързо, тъй като те отговарят на духовната ревност на много вярващи и лесно се възприемат от различни харизматични и петдесятни служители и църкви, които дори официално не принадлежат към това движение. Затова идеи, проповядвани от НАР, може да се срещнат в различни църкви и движения включително и в нашето петдесятно движение. Ученията и идеите на НАР са причинили множество разделения сред вярващите по света. В своята духовна ревност, копнеж за съживление и стремеж към свръхестествените проявления на Святия Дух тези вярващи и служители поставят по-голямо ударение върху преживяванията и опитностите, върху чудесата и знаменията, отколкото върху Свещените Писания и библейското учение.

Основателят и основният идеолог на НАР е Питър Вагнер. Други известни служители, независимо дали се асоциират официално с НАР или само проповядват нейните идеи, които са популярни в България, са: Бил Джонсън (църква Bethel) и Рик Джойнър (Morning Star Ministries), Джон Арнот (бивш пастор на Toronto Airport Vineyard church – църквата, в която е вазникнало съживлението, наречено Toronto blessing – Благословението от Торонто) и много други.

НАР не е централизирано движение. То нараства основно чрез основаването на множество независими харизматични групи и църкви, като повечето от тях дори не се идентифицират официално с него, но са възприели напълно или частично техните идеи и доктрини. Аналогично е и в България.

Най-характерните идеи и учения на НАР:

1. За апостолите и пророците
   През вековете църквата не е била правилно ръководена. Затова през последните десетилетия Бог възстановява правилното ѝ управление, като възстановява ролята на апостолите и пророците. АПОСТОЛИТЕ имат върховната власт за управление на църквата – власт и над пастирите, и другите служители. Бог ръководи църквата Си чрез АПОСТОЛИТЕ, а чрез ПРОРОЦИТЕ Бог дава „нови откровения“ и посока за църквата, т.е. Свещените Писания не са вече единственият и краен авторитет за нашата вяра. Това е една от причините, поради които в малка България да има относително голям брой ръкоположени апостоли…
2. Духовните дарби
   Служителите ПРЕДАВАТ на вярващите духовни дарби, а вярващите се обучават как да ги АКТИВИРАТ за свръхестествени дела.
3. Идеите на постмилениализма и оптимистичната есхатология
   Движението НАР е възприело т.нар. оптимистична есхатология, въз основа на която разпространява идеята за Мандата на седемте върха (Seven mountains Mandate – SMM или Seven Mountains Dominianism) , т.е. ние, вярващите, трябва да придобием контрол над следните 7 области на обществения живот: религията, семейството, образованието, правителствата, медиите, изкуствата и развлеченията, икономиката и бизнеса.
   Според това учение човечеството след грехопадението е загубило своето доминиране над творението. Жертвата на Исус Христос е пренесена не само за нашето спасение от греховете ни, но и, за да си възвърнем доминирането над света.
   След като вече църквата се ръководи правилно – чрез апостолите и пророците – тя може да изпълни и своята мисия и да възвърне доминирането си в света. Така Великото поръчение се предефинира като придобиване на социално, икономическо и политическо влияние и доминиране в света.
4. Духовно воюване
   Важен момент за достигането на това доминиране според Мандата на седемте върха е духовното воюване на вярващите. Според учението на НАР всички обществени проблеми са причинени от съответни духовни началства и власти. За да може да бъдат разрешени тези проблеми и за да възстанови църквата доминантната си роля в определена географска област, трябва да бъдат обезсилени (вързани) съответните демонични сили. Затова се търси да се определи името на главния демон в тази географска област, който трябва да бъде вързан и обезсилен. За тази цел се изследват в историята типичните грехове, причиняващи проклятия и демонично доминиране на това място (т.нар. „картографиране“; англ.: mapping) или за целта се очаква откровение от Господа.
5. Очакване на глобално съживление
   Движението НАР е приело богословието на доминирането (доктрината „Царството сега“; английски: “Kingdom Now”), но като харизматично движение вярва и очаква глобално съживление, за да може църквата да изпълни Мандата на седемте хълма. Поддръжниците на тези идеи нямат нашето разбиране за Второто пришествие. Дори понякога критикуват нас, традиционните петдесятни вярващи, че очакваме Грабването на църквата, защото искаме да избягаме от проблемите и неволите в този свят.
   В последните десетилетия не само в средите на НАР, а във всички петдесятно-харизматични среди се разпространява вярването за мощно глобално духовно съживление. Положителното е, че тези вярвания предизвикват вярващи и църкви да се молят и да очакват действието на Святия Дух. И въпреки че (според мене) не всички имат еднакви виждания и очаквания за това, Бог по различен начин отговаря на ревността и молитвите на тези вярващи. В последно време на много места по света вярващите и църквите преживяват нова вълна на съживление и духовно обновление. Много вярващи свидетелстват как са били докоснати от действието на Святия Дух и как животът им и следването на Христос са били променени. От друга страна много невярващи се обръщат и започват да следват Исус Христос.
   За съжаление в някои случаи наред с действието на Святия Дух са налице и много плътски изяви от страна на вярващите. Затова ние се нуждаем от балансирано отношение към това, което се случва на различни места – да не отхвърляме действието на Святия Дух, но да не приемаме евентуалните небиблейски плътски проявления; нуждаем се от повече ревност и молитва Бог да излива Духа Си и в страната ни, но в същото време – от здрава библейска основа, за да не допускаме небиблейски крайности, но да разпознаваме и да даваме простор за действието на Святия Дух. Самият аз също се моля и очаквам Господ да работи още по-силно в църквата, в която служа, и в цялата ни страна. Но в никакъв случай не мога да обещая, че ще има повсеместно глобално съживление, в следствие на което ще изпълним Мандата на седемте хълма.

Примери за странни духовни практики и „откровения“

Във виртуалното пространство са описани различни примери за небиблейски практики и странни „откровения“ от вярващи и служители, свързани с НАР. Една такава практика, типична за НАР, е преминаването през т.нар. „огнени тунели“ за повече духовен огън и помазание. Преди години се разпространи информация за вярващи от църква „Бетел“, които лежат върху гробовете на известни в миналото Божии служители, за да приемат тяхното „помазание“. В същата църква служител обявил своето откровение, че Святият Дух е син на цвят. На друг служител лично Исус Христос му се „извинил“, затова че някои вярващи са го наскърбили и онеправдали.

В България НАР има значително влияние още от 90-те години на миналия век, като отделни идеи и практики може да се наблюдават и в много църкви, дори и да не са официално асоциирани с това движение. От друга страна много служители и църкви, изповядващи идеите на НАР, приемат вярванията на учението на вярата и просперитета и обратното – служители и църкви от движението „Слово на вяра“ приемат някои от идеите на НАР.

Днес идеите на НАР се разпространяват в България както чрез служителите и църквите, които ги изповядват, така и чрез т.нар. „Международна академия по приложно християнство“, която провежда дистанционно обучение сред вярващи от всякакви деноминации, както и служението за вътрешно изцеление „Созо България“, което е към същата академия.

И накрая, едно доуточняване – движението „Нова апостолска реформация“ (НАР), което е обект на моя коментар, не е идентично с едно друго ново движение със сходно име, което също набира популярност – движението „Последната реформация“ (The Last Reformation) на Торбен Сондергард (Torben Søndergaard) от Дания.

СЛУЖЕНИЕТО ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ (Deliverence ministry)

През последните години голяма популярност придобиха различни идеи, вярвания и практики, свързани с освобождение на вярващи от демонични сили, т.е. изгонване на демони от вярващи, разчупване на проклятия – лични, наследствени, семейни, родови и т.н., разкъсване на душевни връзки и т.н. Има вярващи и църкви, които предписват всяка слабост, всяка болест или всеки проблем, дори и всичките си неудачи на демонични сили или на проклятия.

Аз също вярвам в реалността на царството на тъмнината, вярвам в реалността на демоните. Но също така вярвам и в силата на Христовото изкупление и на нашето освобождение от царството на тъмнината и преселване в царството на Христос (Колосяни 1:13).

Аз вярвам, че вярващите, т.е. новородените и пребъдващи в Христос християни, НЕ МОЖЕ ДА БЪДАТ ИЗПЪЛНЕНИ или ОБЛАДАВАНИ от демони. Нито един демон не може да преодолее защитата от Христовата кръв и да навлезе в новороден човек, т.е. в територия, която принадлежи на Христос и е обитавана от Святия Дух. В Новия Завет има описан прецедент, когато повярвали са скъсвали връзките със своето идолопоклонническо и окултно минало, като са изповядвали делата си и са изгаряли книгите си (Деяния 19:18-19), но няма нито един случай, когато е бил изгонван демон от новороден последовател на Исус Христос.

В същото време Божието Слово ни предупреждава:

²⁷ нито давайте място на дявола. (Ефесяни 4:27)

⁸ Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне. (І Петър 5:8)

¹² Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето. (Ефесяни 6:12)

Спрямо нас – новородените и пребъдващи в Исус Христос християни, нашият неприятел използва своето най-силно оръжие – лъжата. Неговата цел е да въведе повярвалите в заблуда, да изгради „крепост“ (съгл. ІІ Коринтяни 10:3-5) в умовете им, да установи своето влияние върху мислите, емоциите и поведението ни. Вярващите може да бъдат атакувани, мамени, може да попаднат под някаква форма на влияние от демони. Но Божието Слово ни посочва духовните оръжия, които Господ ни е дал: Божието Слово – истината, която ни прави свободни (Йоан 8:31-32), Божието всеоръжие (Ефесяни 6:13-18), което се прилага чрез молитвата в Духа, и не на последно място – покаянието, когато е необходимо.

Нашата духовна борба не е за подценяване. За нас, които сме новородени и пребъдваме в Исус Христос, тя се състои главно в две направления – ние лично да устояваме срещу „хитростите на дявола“ (Ефесяни 6:11) и да служим за духовното освобождение на хора, които са попаднали в демонични окови. А това в много случаи включва и изгонването на демони от неспасени хора, за което Господ Исус Христос ни е заръчал и упълномощил във Великото поръчение (Марк 16:15-18).

ОБОБЩЕНИЕ

И днес в много харизматични и някои петдесятни църкви в страната са възприели напълно или частично някои от идеите от учението на вярата, идеи и вярвания от учението на НАР, идеи, свързани със служението за освобождение, съчетано с наблягане и стремеж към свръхестествените проявления и преживявания, както и идеите за финалното глобално съживление, което очакваме да залее и България.

Тук аз виждам две противоположни опасности:

Първото ми опасение е, че в някои случаи ревността за Бога и стремежът към свръхестествените преживявания е изведен до крайност, като се допускат идеи, вярвания и практики, които не са в съответствие или са извън баланса на Божието Слово – имитация на духовните дарби и свръхестествени проявления (без реалното действие на Святия Дух); „духовни“ преживявания и свръхемоционално експресивно поведение; наблягането върху „прясното слово“ – на откровенията, пророчествата, виденията, и издигането им НАД Свещеното Писание; крайности в областта на духовното воюване и прилагане на служение на освобождение – на изгонването на демони и разчупване на проклятия от вярващи.

Второто ми опасение е, че ние – петдесятните вярващи, понякога сме готови да отхвърлим всичко, което не съответства на нашите разбирания, на вярата и практиките, които сме приели от миналите поколения, и, без да искаме, както се казва в една поговорка, „заедно с мръсната вода изхвърляме и бебето“.

Нека да си признаем, че в някои от харизматичните църкви в страната ни има много позитивни неща, от които би трябвало да се поучим – много повече ревност за Господа, много повече молитва и духовен живот. Ние – петдесятните вярващи и служители, се нуждаем да бъдем запалени от това, което е положително в тези църкви и движения – например да наблягаме повече на молитвата и да търсим реалността на Божието присъствие и действие в нашите събрания; да имаме по-голям копнеж и реално да даваме място на действието на Святия Дух и за проявленията на духовните дарби; да разпалваме във вярващите ревността и ентусиазма, да изграждаме в тях съзнание за мисия, да ги увличаме в служението в църквата и в обществото; да се молим усърдно за духовно съживление и да даваме повече място за действието на Святия Дух. Но всичко това би трябвало да стане без да допускаме крайни вярвания, практики и очаквания и без да изпуснем от своя взор основният ни фокус – да проповядваме разпънатия и възкръснал Христос.

Преди време ми беше зададен следният въпрос: А как да поддържаме единство с тези вярващи и църкви, които имат други вярвания и практики, които според нас са извън баланса на Божието Слово? – Аз вярвам в единството на вярващите и църквите. Но това единство съгласно Божието Слово е на няколко нива:

Първото ниво е единството в Духа. То се отнася за всички вярващи, които са новородени, независимо от тяхната църковна или деноминационна принадлежност, независимо от тяхното богословие или начин на служение. Въпреки различията помежду ни, всички ние, които сме спасени по благодат чрез вяра, сме едно в Исус Христос, т.е. Бог е осъществил между нас това, което ап. Павел нарича: „единството в Духа“. За това единство ап. Павел ни съветва: „и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа“ (Ефесяни 4:3).

Въз основа на единството в Духа Божието Слово ни насърчава да бъдем и единомислени (Римляни 12:16), т.е. да бъдем в съгласие по всички важни и основни въпроси, да бъдем единни в нашите общи цели и да работим заедно за Божието дело, като не допускаме различията по второстепенните въпроси да ни разделят.

Но най-високото ниво е „единство на вярата и на познаването на Божия Син“ (Ефесяни 4:13), което включва и единство в учението. До това ниво все още не сме достигнали – това е цел, към която би трябвало да се стремим.

С благодарност към Бога мога да отбележа, че освен единството в Духа, с което Бог ни е свързал, ние – евангелските вярващи, служители и църкви от различни деноминации, които изповядваме истината за спасение чрез вяра в Исус Христос, изграждаме нашето общение с взаимно уважение и зачитане, като се обединяваме в различни общи дейности – общи регионални или национални молитви, общи богослужения или други дейности и събития.

Пастор Иван Врачев

ЕПЦ „Света Троица“ Пловдив

Статията в PDF формат

И тази година празнуваме светлия празник Петдесятница с голяма радост и надежди за реалното действие на Божия Дух в нашия личен, църковен и обществен живот. Според учението на Библията Святият Дух като Трето Лице на Божията Троица е Дарител на сила, утеха и мир.

При Своето възнесение Христос насърчи апостолите, че трябва да очакват сила, щом върху тях слезе Светият Дух (Деян. 1:8). Тази духовна сила не се използва за лична полза, упражняване на светска власт или някакъв вид политическо влияние. Тя служи за свидетелство, че Богочовекът Исус Христос е Син Божий и Спасител на всеки, който повярва в Него. Църковната история дава безброй примери, че и при най-неблагоприятните обстоятелства Христовите последователи са устоявали и продължават да разпространяват благовестието на своята вяра чрез тази сила!

Господ Исус изпълни обещанието Си, че ще поиска от Своя небесен Отец да ни даде „Друг Утешител“, за да пребъдва с нас довека (Йоан 14:16). Всяка личност има нужда от комуникация с някого, особено в трудни и критични моменти. Не може да има напълно щастлив и самодостатъчен живот без родители, семейство, приятели и съмишленици. Особено когато сме самотни, страдаме или изпитваме душевна болка, имаме нужда от обич и утеха. Християнската история обаче ни показва, че най-успешният Утешител е Божият Свети Дух. В една от най-прочувствените си молитви блажени Августин възкликва: „О, Свети Душе, слез и изпълни докрай сърцето ми. Освети тъмните кътчета на това пренебрегвано от други обиталище и разпръсни там Своите лъчи на радост“.

Светият Дух, Който е Носител на духовна сила и Утешител на вярващия човек, е също така Миротворец. Един от най-впечатляващите Му символи е белият гълъб. Библията ни казва, че Ной приел гълъба, завърнал се с маслинова клонка, като Божия вестител, че потопът на унищожението е приключил и настъпва време на мир и съзидание. Нека си припомним, че гениалният Пикасо превърна този бял символ в многобройните си литографии в пророческо послание за мира и човеколюбиието, имащ особено значение в съвременната ни епоха. Нашата молитва е Светият Дух да донесе на крилете си траен мир в днешния свят!

От името на СЕПЦ в България честитя на своите братя и сестри по вяра и на всички български граждани християнския празник Петдесятница! Нека бъдем достойни вестители на истината за Светия Дух като Дарител на сила, утеха и мир по света!

п-р Румен Борджиев

Думите на ап. Петър „А краят на всичко е наближил; и така, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва“ (1 Петр. 4:7), ни напомнят, че ако искаме да устоим в това последно време като Божии последователи и Негови служители, от съществено значение е молитвеният ни живот. Всички искаме да видим духовна промяна в нас, в църквите и в страната ни като цяло, но знаем, че това е възможно само чрез обща застъпническа молитва на вярващите.

За тази цел Ръководството на СЕПЦ предлага оставащите пет седмици до празника Петдесятница да прекараме във ВЕРИЖЕН ПОСТ И МОЛИТВА. Апелираме всеки вярващ според своите възможности да се ангажира с конкретни дни, които да прекарва в пост и молитва.

Съюзното ръководство предлага следните теми, около които да се обединим в молитва до 8 юни:

• Неделя – за ново изпълване със Свeтия Дух на вярващите.
• Понеделник – за призоваване на нови служители от Бога.
• Вторник – за възстановяване на отпадналите от вярата.
• Сряда – за опазване на единството и мира в семействата.
• Четвъртък – за гонените и страдащите от църквата по света.
• Петък – за държавните и общински управници в страната.
• Събота – за прекратяване на войните и мира по света.

Вярваме, че молитвите ни ще окажат положителен резултат върху нас, църквите и обществото.

„И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.“ (Лука 11:9,10)

С уважение,

п-р Румен Борджиев
Председател на СЕПЦ

На 21-23 ноември 2024 г. паралелно с националната пастирска конференция на Съюза на евангелските петдесятни църкви в ЕПЦ „Света Троица“ гр. Пловдив се проведе и специална програма за съпругите на пастори, ръководители на църкви и служители. Гост говорители на женската конференция с тема „Служение с радост“ бяха Мелинда Хендерсон, Пола Буун и Керън Привост, които са част от глобалния екип на Асамблеи на Бога и вдъхновяват служители в САЩ и по целия свят да следват своя призив. Скромни, позитивни, отворени и неуморими, Мелинда, Керън и Пола насърчиха жените да се изпълват със Святия Дух, да запазят фокуса си върху Исус, и да бъдат повече от победители.

Мелинда ни припомни важността да бъдем изпълнени със Святия Дух. Нека да влизаме в Божия дом с очакване, че Господ иска да ни говори и да ни употреби. Бог ни дава мечти, за да се разраства Неговото царство и Неговата църква. Нужно е да приемаме с благодат както блудните синове и дъщери, които се връщат при Бога, така и грешника, който за пръв път стъпва в църква. Нека не позволяваме на разочарованията в живота да ни изсушат. Бог е непрестанен извор на сила, мир и надежда. Нашата отговорност е да се свързваме всеки ден с този източник.

Керън ни насърчи да се смиряваме, да се фокусираме върху Исус и да се учим да работим в екип. Ако се съсредоточаваме върху това, което сме или не сме, проявяваме егоцентризъм. Вместо да се чувстваме обезсърчени или застрашени като се сравняваме с околните, нека имаме Божиите мисли един за друг и да знаем, че Бог ни използва, защото сме слаби, като така се прославя Той. Да не забравяме, че играчите в един отбор не си съперничат. Трябва да празнуваме победите на човека от отбора ни; да бъдем служители, които аплодират успехите на другите, без да очакват аплодисменти за себе си; да сме готови да оправяме короната на другия и да не търсим похвала. Ако Исус е нашия фокус, животът ни ще бъде за благословение.

Пола сподели практични съвети как да водим битките с ума си, избирайки да си напомняме Божиите истини и обещания от Библията вместо да се изкушаваме да вярваме на лъжите на врага. Тя също проведе насърчителни дискусионни панели, задавайки добре подбрани въпроси с цел взаимно опознаване. Нейните думи ни накараха да се замислим дали Бог ни дава непосилни задачи. Напомни ни, че врагът се опитва да ни дръпне от Божиите обещания, насочвайки погледа ни към страховете, които могат да ни парализират, като атакуват вярата ни. Призова ни да използваме Божието слово да обновяваме ума си и да храним душата си.

Насърчителните послания на американските говорителки достигнаха до всички жени с помощта на старателния превод на Лигия Младенова, а Ева Борджиева се беше погрижила за всеки детайл от безупречната организация и за изобилие от подаръци, които да стоплят сърцата и да оставят мил спомен от прекрасното време заедно на женската конференция.

„Това бяха три много вълнуващи дни в Божието присъствие. Чувствах се благословена и близо до Бог.“ – сподели  Михаела Ябълкарова от ЕПЦ Гълъбово. „Разбрах, че дори да преминавам през планини и долини, Бог Си остава същият – извор  на сила, любов, мир и радост! Нашата радост е в Господа! Зарадва се сърцето ми да видя лицата на всички Божии служители, да чуя свидетелства им, да създам нови приятелства, да се молим, насърчим и да продължим с Неговата сила! Отнесох със себе си едно парченце от пъзел, който ще ми напомня, че без всички останали, аз не представлявам цялата картина, но и с отсъствието на моето парченце – Божията картина няма да е пълна!“ – каза Жана Делкова от ЕПЦ гр. Пещера.

„Да слушаш думи, които те изграждат и слово, което не само те насърчава, но и ти показва добрия пример на вяра, който да следваш, е много ценно! Благодаря на Бог за полезното поучение, което имахме, защото в това усилно духовно време, повече от всичко се нуждаем да бъдем твърди във вярата и да се държим здраво за Господа. В очакване съм на следващите ни срещи!“ – обобщи  Благовеста Василева от ЕПЦ „Блага вест“, гр. Шумен.

Материала изготви
Марина Стоилова
ЕПЦ Троян

От 21 до 23 ноември в град Пловдив се проведе втората национална пастирска конференция на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България за 2024 година. Участваха над 150 пастири, ръководители на църкви и служители и техните съпруги. Главната тема на конференцията беше „Служението, като отговорност пред Бога, другите и себе си“.

Говорител на конференцията бе д-р Йосиф Димитров, отличителен богослов и президент на Континенталната теологическа семинария в Брюксел. Седемте сесии всъщност се оказаха недостатъчни за д-р Димитров да сподели даденото му от Свeтия Дух.

„Така важно е самото поучение от един изключително ерудиран богослов, и то не само на теория, но и на практика в своя живот и служение и като преподавател, и като пастир. Убеден съм, че всичко, което той е преживял през годините, което Господ му е дал като лична опитност, предавайки го на Божиите служители в България по един достъпен, прекрасен начин, ще даде не просто плод в краткосрочен план, но ще продължи във времето да дава положителен резултат в нашето служение в църквите, в които Бог ни е поставил.“ – заяви пастир Румен Борджиев, председателят на СЕПЦ.

„Създаване на ученици според повеленията и очакванията на Господ Исус Христос“, „Уязвимост и помазание, или как невидимото взема връх над видимото“, „Духовност и несгоди: две “противоречиви” реалности, обречени да си съжителстват“, „Вътрешни предизвикателства в служението: пастирът, призванието и Свeтият Дух“, „Външни предизвикателства в служението: пастирът и Светият Дух“ – по тези теми говори д-р Димитров на участниците, водейки ги към вникване в истината за неотменната роля на Светия дух в служението на пастира.

Специално за съпругите на пастирите, ръководителите на църкви и служителите беше организирана програма, водена от Мелинда Хендерсън и нейния екип.

Наред с духовното изграждане на Божиите служители конференцията има за цел подпомагане на общението и взаимоотношенията в Съюза на евангелските петдесятни църкви в България. Тя бе мястото за затвърждаване на ясната посока и петдесятните ценности, които да подпомагат служението и организацията на църквите в СЕПЦ Особено ценно през дните на конференцията беше времето, с което участниците разполагаха за общение и споделяне един с друг.

„За мен е важно общението между служителите, защото сме призвани в едно изключително тежко и трудно духовно време, да служим в трудни духовни обстоятелства.“ – каза пастир Борджиев.

Музикалната част от служението бе водена съвместно от хвалители на ЕПЦ „Света Троица“ и ЕПЦ Сливен. „Мога да използвам само две думи: радостна умора. Наистина последните дни преди конференцията бяха много натоварени, много неща за вършене, което беше изтощително. Но бяхме благословени от общото богослужение с брат Йосиф Димитров.“ – каза Иван Врачев, пастир на ЕПЦ „Света Троица“, която бе домакин на конференцията.

Здравко Димов
за Евангелски вестник